ДИВИНИ < НАЗАД

Щъркелите са по някакъв начин по-специални за хората от другите птици. Вероятно специалното отношение е породено от факта, че живеят толкова близо до хората и човекът се усеща като да са му част от семейството, но тази близост и това специално отношение всъщност по никакъв начин не се комбинират с по-голямо знание за този вид.

В същото време има доста хора, които се вманиачават по особен начин в това да се "грижат" за щъркела до къщата или щъркела в полезрението им и тази грижа понякога наистина придобива гротескни размери и реално вреди на самите птици.

Относно щъркелите, на нас в Дивите Животни често се налага да водим странни разговори и да успокояваме загрижени хора. За жалост увереното незнание, даващо "компетентни" съвети в социалните мрежи и по форумите, е нещо огромно и във вреда на птиците.

В този текст сме обобщили някои неща, които са извадка от най-често водените разговори с хора, неща, които се е налагало да обясняваме, за да разбулим поведението на щъркелите, доколкото е възможно.

Заблуда 1: Ако една от птиците в двойката умре, другата и остава вярна доживот

Първият мит, който е наложително да разбулим, е този за "великата щъркелова любов", която трае цял живот. Мнозина знаят, че щъркелите са моногамни птици, но терминът не е добре познат и се използва погрешно. Според повечето хора, ако птицата от двойката умре или изчезне, половинката от двойката остава вярна на партньора си доживот и "това е причината тази птица да не отлита на юг наесен".

Съвсем смело може да се каже, че това е напълно погрешно тълкувание на нещата. Моногамен означава, че птицата има един партньор, а не "харем", но когато един от партньорите умре или изчезне по някаква причина, птицата си намира друг. Когато това се случи в разгара на размножителния сезон, намирането на друг партньор се случва понякога доста бързо, в рамките на седмица-две. Това зависи от наличието на свободни птици от противоположния пол.

Когато размножителният сезон е към края си или въобще няма налични свободни птици в близост, намирането на партньор може да се отложи за следващата година.

Ако двойката е имала гнездо с яйца или малки, единият умре или изчезне и останалият си намери друг партньор, новият най-вероятно ще унищожи яйцата или малките или просто ще се преместят и двамата в друго гнездо зарязвайки яйцата и малките.

Ако птицата остане сама и не си намери друг партньор, тя продължава известно време да се грижи за яйцата и малките, но в повечето случаи те загиват, защото за сама птица е невъзможно да мъти непрекъснато без да става да се храни, а да изхрани 4-5 малки е доста трудно и ако въобще остане някое живо, то ще е голям късмет.

Изключения от всичко изброено разбира се са възможни, защото всяка птица е отделна индивидуалност и не може на 100% да се предвиди как ще действа.

В природата няма място за романтика, вечна неразделна любов, вярност на партньорите доживот и други човешки интерпретации на нещата. Няма как гените и потенциалът на едно животно да се губят по такъв начин като то отпадне от размножителния процес заради "вярност към партньора". Повелята е да се размножават животните, докато това им е възможно физически.

Заблуда 2: Щом щъркелът броди по полето значи яде семена

Щъркелите категорично не са семеядни птици, както и не са вегетарианци. Съвсем спокойно дори бихме могли да ги причислим към хищните птици, ако гледаме типа храна, който поемат. Всъщност, щъркелът яде месо в различни форми, както също и насекоми.

По време на обработката на земята, много щъркели могат да се видят по полето, защото се възползват от това че машините изравят гризачите от дупките им и така щъркелите и другите птици имат по-лесен достъп до паникьосаните и бягащи на повърхността животни. Голям брой бръмбари и членестоноги също биват изровени и така се оформя една доста лесна трапеза за сновящите зад машините щъркели.

Освен гризачи и бръмбари, както и добре известните като част от менюто им жаби и риба, щъркелите съвсем охотно поглъщат други дребни бозайници, птици и влечуги. За храна е подходящо всичко от изброените, стига да става за поглъщане на една хапка, тъй като щъркелът не може да къса парчета.

Малко известен факт е, че щъркелите често ядат малки на птици, чиито гнезда са направени на земята, например чучулиги. Когато уловеното животно е доста мърдащо, щъркелът прави всичко възможно да го зашемети или омаломощи преди да го погълне, удряйки го в земята или мачкайки тялото му с клюн, така че вътрешните органи направо стават на пихтия.

Заблуда 3: Щъркел, останал у нас през зимата, е стар или тъгува за половинката си

Нашият дългогодишен опит, базиран на множество уловени такива изостанали птици, сочи че абсолютно всички те са имали конкретен физически или психически проблем, много често невидим с просто око, особено неопитно. Голяма част от тези птици всъщност са млади още в първата им година.

Физическите проблеми могат да са много трудно преценяеми от човек, който не се занимава конкретно с птици и то конкретно с лечение на птици, а не просто наблюдаване в природата. Повечето от тях са абсолютно невъзможни за идентифициране, ако птицата не е в ръцете ти и не знаеш какво да търсиш. Дори ветеринарен лекар със стандартни знания не може да прецени голяма част от физическите проблеми, просто защото няма опит с това и не е учил за това.

Сред видимите физически проблеми са например счупено преди време и зарастнало накриво крило, което видимо виси, сравнено с другото в прибрана позиция на крилата. Също видима с просто око, но трудна за преценяване повреда от неопитен човек, е липсата на важни за летенето пера от едно от крилата или двете. Това ясно се вижда при разперена позиция на крилата, дори без да хващаш птицата, но само от човек, който знае какви пера би трябвало да има птицата на крилата си, за да лети.

Сред трудно видимите физически проблеми на първо място бихме посочили възпалена или отекла става на крило, което не е рядко срещано. Получава се от бактериална инфекция или в резултат на травма, ако птицата се е ударила някъде например. Невидим с просто око физически проблем е ниското тегло на птицата. То се открива само чрез опипване на гръдната кост и само от човек, който знае как би трябвало да изглежда гръдната кост с мускулите около нея, за да може птицата да лети. Сред психическите проблеми на първо място трябва да посочим импринтирането към човек. Терминът вероятно не е познат на много от вас. Импринтирането е естествен механизъм на природата, при който малкото се идентифицира с вида на родителя, който го обгрижва и носи храна. Така то най-общо казано разбира каква е неговата идентичност като вид. Когато родителят щъркел носи на малкото храна, то го вижда и възприема себе си като щъркел. Ако храната носи човек и малкото вижда човек, вместо щъркел, то започва най-общо казано да се възприема като човек, тоест в неговите очи човеците са същества от неговия вид, а не щъркелите. Разбира се, това обяснение е много повърхностно, защото материята е много дълбока, но така ще стане по-ясно за незапознатите с нея. Импринтирането се случва в ранна детска възраст, но принципно не е невъзможно да се получи и при порастнали вече млади птици при определени условия. Обикновено хората наричат това опитомяване, но то не е точно същото. Реално птицата може да се опитоми и без да е импринтирана към човек, дори когато е отгледана от естествените и родители.

Импринтирането към човек е разбъркване на нормалната психика на един щъркел в съвсем млада възраст. По тази причина малки отгледани от човек трудно се вписват в обществото на другите щъркели, често те самите са агресивни към другите, а и другите не ги приемат, защото поведението им е различно и въобще езикът на който общуват е различен. Такива импринтирани малки често биват убивани от другите от своя вид, някои от инстинктите им не работят както трябва и поведението им е доста непредсказуемо като цяло.

Никак не са редки случаите на паднали от гнездо малки щъркелчета, които по селата биват отгледани в селски двор за радост на малки и големи, които полагат усилия малкото да порастне, но без необходимите знания резултатът накрая е плачевен за птицата, защото драстичното опитомяване и импринтирането са необратими процеси. Така повредена една птица, тя вече е обречена.

Често такива птици не успяват да се впишат сред своите, не успяват да се присъединят към ято, водят объркан живот и в крайна сметка допускам че голяма част от тези “повредени птици” не отлитат на юг наесен. Дали една птица е импринтирана става ясно от поведението и, но само за човек, който познава поведението на птиците.

Заблуда 4: При повреда на гнездото птицата има нужда от човешка помощ

Странно е, но много хора всъщност не осъзнават, че гнездото, което от години са свикнали да виждат от прозореца си, е построено от щъркелите, не от хора. Много често се случва когато има проблем с гнездо, човек загрижен за щъркелите да настоява пред институции и неправителствени организации да се погрижат и да оправят гнездото на птицата или дори да направят ново. Тази заблуда за някакъв ангажимент на хората към птиците да им осигурят гнездо, донякъде се подхранва и от програмите на електроразпределителните дружества за поставяне на платформи за щъркеловите гнезда върху ел. стълбове, но целта на тези платформи е съвсем различна. Те не се поставят защото щъркелите не могат сами да си построят гнездо, а за да се ограничат възможностите за късо съединение от лежащите на жиците и чашките на стълба клони на гнездата.

В случай че гнездото падне или се повреди, не е нужно Вие или някой друг да прави ново гнездо на щъркелите. Имайте предвид, че птиците сами са направили и падналото, макар и да е било преди години. То не се е появило от нищото и не е предоставено на птиците от хората. Птиците строят сами гнездата си. Те имат вродени знания за това.

Заблуда 5: Човек трябва да се погрижи гнездото на щъркелите да изглежда добре и уютно преди идването на птиците напролет

Не е нужно човек да подготвя гнездото на щъркелите за тяхното идване напролет. Това не е човешка грижа. Ако по някаква причина гнездото има нужда от освежаване или оправяне, птиците ще си го оправят ако това е възможно. Ако по някаква причина е станало неизползваемо, например в него са прорастнали храстчета,дръвчета или нещо друго се е случило, птиците ще заемат друго гнездо или ще си направят ново. Недопустимо е да искате да участвате в живота им по толкова драстичен начин, заради някакви Ваши въображаеми притеснения и тревоги.

Заблуда 6: Черните щъркели са демони

В България се срещат два вида щъркели - бял и черен. Не са редки случаите когато хора, никога невиждали черен щъркел, при първата си среща с него заключават, че това е някакъв демон или демонично създание, което носи нещастие за населеното място.

Черният щъркел не живее в близост до хората, затова съществуването му се оказва изненада за мнозина, които в незнанието си му вменяват някакви тъмни сили, но той си е напълно нормален различен вид щъркел. За съжаление, тази заблуда у хората често води до агресия спрямо това животно и преследване от страна на хора, които се страхуват от "лошата поличба". Понякога излизат и статии в медии с такъв смисъл, което е пълна измишльотина и недопустимо невежество. Приказките, които до голяма степен формират "знанията ни" за животните, са нещо много приятно и очарователно, в което човек да вярва, но реалността в природата си е съвсем различна, доста по-сурова и трудна за преглъщане от човек от тази, описана в приказките.

Автор: Любомила Кривошиева