Земноводните населяват градовете още от самото им възникване, но съвсем успешно остават доста добре скрити за мнозина от градските човеци. Срещат се не само в градските паркове, но и в напълно урбанизираните зони на градовете.

Сухоземните жаби са активни нощем и се хранят с различни насекоми на сушата. Кожата им има нужда от влага, но си я набавят чрез влагата по растенията. От водоем имат нужда само през размножителния сезон, когато трябва да снесат яйцата си в него, след което го напускат и яйцата остават сами да се развиват. 

В града, обаче, много от водоемите са жестоки капани, защото са човешко творение и никой не се е сетил, че жабите ще ги ползват за да снасят в тях. Стените на градските езерца в парковете са отвесни и гладки, облицовани с мраморни или друг тип плочи, по които възрастните жаби не могат да се изкатерят обратно на сушата, когато снесат. Така те остават в плен на водата, а не са водни обитатели и не е добре за тяхното здраве да стоят непрекъснато ввъ вода дълго време. Умират мъчително, изтощени от усилията да се изкачат по гладките стени. Малките жабчета се излюпват, но и те не могат да се изкачат и в крайна сметка загиват. Необходимо е градските водни басейни да се проектират с рампи за излизане на животни от тях. Не само жаби загиват в тях мъчително.

За жабите на сушата, обитаващи града, има и друг сериозен проблем и това са химикалите, които човеците използват за поддръжка на тревните площи. Препаратите, с които се пръска и тори проникват през кожата на жабите, която е изключително чувствителна, и тровят животните бавно и мъчително. Отровите са и по насекомите, с които жабите се хранят, и така химическата атака за организма на жабите идва и отвън и отвътре.

От земноводните в града се срещат не само жаби, обитаващи сушата, но и водни жаби и тритони. Те също не са пощадени от градската среда, която обитават.