ПОМОГНИ ЧРЕЗ
SMS С ТЕКСТ:
DMS DIVITE
НА 17 777
стойност 1.00 лв.
Foundation BG | EN
ПОМОГНИ НИ
начало ДИВИНИ НИЕ ДИВАЦИТЕ Организацията Екип диви хора Проекти и програми Дарители и партньори Събития Медийно представяне ВКЛЮЧИ СЕ Дари Стани доброволец Подай сигнал СЪВЕТИ Бозайници Птици Влечуги Земноводни Риби Други ЗАКОНЪТ ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ ГАЛЕРИЯ КОНТАКТИ пациенти
КОНТАКТИ  ГАЛЕРИЯ  ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ  ЗАКОНЪТ  СЪВЕТИ   ВКЛЮЧИ СЕ   НИЕ ДИВАЦИТЕ   ДИВИНИ 
ПОДАЙ СИГНАЛ:
wild@wildanimals.bg 0988 79 79 86
Помогни чрез SMS С ТЕКСТ
DMS DIVITE на 17 777
(стойност 1.00 лв.)

Птици < НАЗАД

КАК МОЖЕТЕ ДА ОТГЛЕДАТЕ БЕБЕ ГЪЛЪБ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

Отговорността за успешното отглеждане на бебе гълъб далеч не включва само храненето му. Отглеждайки малкото, Вие залагате в него бъдещото му поведение и до голяма степен неговите шансове за оцеляване. 

От изключителна важност е да не отглеждате само гълъбче, а да бъдат минимум две, които да растат заедно. В малка възраст животните се импринтират лесно. Импринтингът е механизъм на природата, при който малкото идентифицира себе си със съществото, което го храни и се грижи за него. Когато това същество е човек, малкото гълъбче приема, че то самото е човек, защото родителят му е такъв. В съзнанието му нещата тотално се объркват и то израства със силно повредена психика.

 

Животно, импринтирано към човек, много често не оцелява по ред причини. Една от тях е невъзможността му да общува със себеподобните поради факта, че то всъщност изобщо не ги възприема като себеподобни. Често такова животно бива прогонвано, бито, тормозено от себеподобните му и вероятността то да стане жертва на хищник или инцидент, поради неестественото му поведение, е много по-голяма. 

Когато гълъбчетата са поне две, те все пак виждат и себеподобни докато растат, и така стават двойни импринти - към човек и към гълъб. Това положение е далеч по-добро за тях и имат доста по-добри шансове да се впишат сред себеподобните си, когато бъдат освободени.

 

За съжаление съвсем новоизлюпени гълъбчета нямат никакъв шанс за оцеляване, поради една особеност на гълъбите. Родителите произвеждат в гушите си и захранват малките си с продукт, наречен „гушево мляко”. Той е нещо като коластрата при бозайниците, но няма аналог и човекът все още не е успял да синтезира заместител, така че ако поне 3-4 дни не са били хранени от гълъб, малките няма как да го получат, а без него нямат никакъв шанс да оцелеят. Поне няколко пъти трябва да са приели „гушево мляко”, за да имат поне някакви шансове. Ако по някаква причина отделяте малки гълъбчета от родителите им и се наемате да ги доотглеждате сами Вие, имайте предвид да им осигурите поне 3-4 дни, в които да останат с родителите си и да бъдат хранени от гълъб.

 

ХРАНА


Най-важното, което със сигурност трябва да знаете за храненето на бебе гълъб, е в никакъв случай да не го храните с хляб – изключително вредна практика. Мокрият хляб се слепва на плътна топка и запушва гушата, а също така хлябът не носи необходимите за подрастващия организъм вещества и просто го храните непълноценно. В резултат на това организмът страда от недоимък на вещества, увреждат се перата и птицата не може да лети, става болнава. Най-често хранени с хляб като бебета, гълъбчетата умират в ранна възраст. 


За изхранване на нашите бебета гълъбчета ние сме се спрели на каша за хранене на бебета папагали NutriBird A19 и A21, която е богата на вещества и пълноценна храна. Кашата се приготвя като прахът се смесва с топла вода и се разбърква много добре, за да не останат бучки. Като консистенция трябва да е по-скоро рядка, но не чак прозрачно водниста. Кашата в течна форма удовлетворява и нуждата от вода на организма, така че отделно вода не е нужно да се дава.
 

Ако избирате друг тип храна и хранене, и храната е твърда (зърнена смеска), следва да знаете че трябва да се осигурява вода отделно, като съотношението храна и вода е 1:1.

Още докато са на ръчно хранене с каша, гълъбчетата по всяко време трябва да имат на разположение смеска семена за гълъби. Постепенно те ще започнат да опитват да кълват, а някои дори от най-ранна възраст напълват гушите си от раз. Всички са с различни индивидуалности, така че се развиват различно. Има индивиди, които до много голяма възраст, вече напълно оперени, продължават да не кълват сами, но с времето се сещат какво трябва да правят, особено ако имат примера на други гълъби. 

Важна особеност е, че започват да пият сами вода известно време след като започнат да ядат напълно самостоятелно, тоест да напълват цялата си гуша със семена. В този преходен период, дори да виждате, че гълъбчето си пълни гушата, трябва да давате вода на ръка, както сте хранили с кашата. Дори в този период при нас продължаваме да даваме за течност рядка каша, не вода. Гълъбите имат нужда от много и прясна чиста вода.

 

ПРОЦЕС НА ХРАНЕНЕ


Има много видове хранения, множество идеи можете да срещнете в интернет, дори и клипове. След доста години в грижа за бебета гълъби, ние сме се спрели на този вид хранене и описваме него. Това не означава, че е единственият възможен тип, нито че другите са неправилни, просто човек свиква с един тип хранене и прилага него, ако е приложим за неговите възможности и условия. Важен е не методът, а това храната да е пълноценна, подходяща за точно този вид птици, както и да е в достатъчно количество.


За да храните гълъбче, трябва да сте наясно с устройството на храносмилателната система на гълъбите. Най-важното е да знаете, че гълъбите имат гуша, която родителите при храненето пълнят уста в уста или по-правилно е да се каже клюн в клюн :) Когато са съвсем малки, гълъбчетата се хранят 3 пъти дневно, а с порастването храненето се разрежда на два пъти дневно - сутрин и вечер. Храни се до напълване на гушата. Пълната гуша е доста добре видима с просто око, а с опипване с ръка се преценява да не е препълнена чак до твърдо. Необходимо е гушата да се напълни, но не "до пръсване". Реално няма да се пръсне, но ще започне да връща течност нагоре в устата и гълъбчето лесно може да се задави.
 

Изключително важно е да знаете, че капането и пръскането на каквито и да било течности в устата на птица трябва да се избягва, тъй като отворът на трахеята е дупка точно зад езика и ако в нея попадне дори една капка, гълъбчето ще умре. Ако не веднага от задавянето, то това ще се случи по-късно от пневмония.
 

Уредът, който ползваме за хранене, има за цел да избегне попадането на течности в устата, като течностите се вкарват директно в гушата, подминавайки отвора на трахеята. Представлява голяма спринцовка с шлаух от система за вливане или за помпа на аквариум. Шлаухът трябва да е много хубаво прилягащ, за да не се откачи и да падне в гушата.

Най-малките гълъбчета, които още са с жълт пух, може да се хранят със спринцовка от 1 мл директно или  с накрайник парченце от тънък катетър за котки, вместо шлаух.

За малко по-големи може да се ползват и спринцовки от сиропи (например Нурофен), но вместимостта им е по-малка от тази на голяма спринцовка и повече пъти трябва да се пъхат докато гушата се напълни. Пъхат се в гърлото и съдържанието се излива в гушата, както със спринцовката с шлаух.    

Приборите трябва да се измиват много добре след всяко хранене, за да не се развиват бактерии по тях. За всяко хранене се прави нова, прясна каша.
 

При храненето е необходимо в началото да ограничавате гълъбчето да не мърда, за да улучите хранопровода и да не го задавите. За тази цел е добре да го обезопасите като увиете тялото с кърпа или кухненска хартия. Първоначално е трудно и да отворите клюна, а ако много мърда, задачата става ужасно трудна. След две-три хранения свиквате и Вие и гълъбчето, даже повечето от тях сами си отварят клюнчетата само като ги докоснете с пръсти. Човек си изгражда техника с практиката.

Важно е, докато бавно вкарвате кашата в гушата, да държите клюна като леко подръпвате, така че шията да е изпъната, за да влиза всичко плавно навътре и да не се връща каша в гърлото, където ще го задави. Вадите шлауха чак когато сте спрели да натискате буталото на спринцовката, не едновременно, защото дори капки да пръснете в устната кухина, рискувате да попаднат в трахеята. Ако усетите, че се задавя, измъквате шлауха и го оставяте да се изкашля, дори да плюе каша.
 

В различните възрасти и при различните индивиди, има нужда от различно количество каша за напълване на гушата и трябва да се ориентирате по птицата, която е на Вашите грижи. Няма как да се даде количество за ориентир.

При всяко хранене се цели напълване на гушата, но не до твърдо състояние и не до преливане на кашата през устата. Гушата се опипва с пръсти и така се преценява. Когато в нея има семена, те се напипват с пръсти. Ако е хранено с хляб, в гушата се напипва слепена топка тесто и много често се стига до запушване на хранопровода от тази плътна слепена маса, която няма как да премине нататък, и смърт. 

Ако не успявате да храните до напълване на гушата, ще трябва да храните по-често. Ако храната в гушата не се усвоява за няколко часа и гушата не се изпразва, гълъбчето има някакъв здравословен проблем и храносмилателната му система не работи както трябва. Нова порция храна се дава едва когато гушата се изпразни от предишната. 

 

НАСТАНЯВАНЕ


Изключително погрешно е да се отглежда гълъбче, свободно пуснато в апартамент или на балкон. На първо място, някои от заболяванията, които птиците пренасят, са заразни и за хора и се пренасят основно чрез изпражненията. На второ място, изключително вредно е за самото животно да свиква с човешката обстановка, защото после няма да се страхува от нея и когато бъде освободено, ще влиза в апартаменти на други хора, където рано или късно ще пострада.
 

Добре е да е настанено в някакво изолирано място, където може да се сменя постелката (например вестник) поне веднъж дневно, а секрети и изпражнения от птицата да нямат досег с околните повърхности, други животни и хора.
 

Гълъбчета, които са съвсем малки и още с жълт пух по цялото тяло, трябва и да се топлят. Бутилка от минерална вода, пълна с много топла вода можете да пъхнете в чорап, да увиете в кърпа без висящи конци или в кухненска хартия. Когато напълните бутилката трябва добре да проверите дали капачката не изпуска. Водата се сменя често, за да е винаги топла. Гълъбчетата трябва да могат да се отместят от нея, ако им стане твърде топло, но иначе пространството не трябва да е твърде широко, за да не се губи топлината. 

Бутилката трябва да е добре застопорена и да не се търкаля, защото има опасност да смачка малките. Може леко да я сплескате преди да напълните, за да нарушите кръглата форма, или да използвате бутилка с правоъгълно сечение.    

Добре е кутията да има дупки за въздух, но иначе да стои затворена, за да се поддържа вътре топла атмосфера и да не изстива твърде бързо водата в бутилката.

Когато попораснат и вече започнат да изникват перца, необходимостта за топлене отпада, но при слаби или болни гълъбчета в лошо състояние често се налага и след това да бъдат топлени.
 

За сравнително малки гълъбчета можете да приспособите кашон, като необходимо условие е в него да влиза достатъчно светлина, за да вижда храната, която ще оставяте на разположение още от самото начало, въпреки че храните на ръка. Може да изрежете с макетен нож ивици, но достатъчно тесни, за да не може да си провира главата през тях. Може и да изрежете една стена на кашона и да сложите комарна мрежа на нея. Кашон, отворен отгоре, не е добра идея по две причини. Първо, гълъбчетата много бързо започват да подскачат и подлитват и ще излизат лесно от него. Второ, не е добра идея да ги свиквате да се надвесвате над тях, защото ще спрат да се плашат от връхлитащи хищници. Не забравяйте, че абсолютно всичко което правите, ги възпитава и подготвя за бъдещия им живот.

Купичка с вода може да започнете да оставяте в кашончето или клетката чак след като започне да кълве семена самостоятелно и то не единични, а да пълни донякъде гушата хранейки се сам. Купичката трябва да е с много стабилно дъно, широко колкото горния отвор, за да не я изливат, защото стъпват на ръба. Керамична купичка е най-подходяща, а ако нямате, може да слагате тежък камък в средата вътре във водата, за да не я обръщат. 
 

Ако ползвате клетка, добре би било да облицовате стените и отвътре с картон, или нещо друго гладко. Трябва да избягвате промушване на перата между решетките, защото така се повреждат бързо и птицата няма да може да лети, дори да е здрава и готова за освобождаване. 


Необходимо е пространството да е широко колкото размаханите крила на гълъбчето, защото в един момент от порастването, то ще започне да маха интензивно с крила и така ще развива мускулите си за предстоящото летене. Задължително е то да не бъде ограничено в тези упражнения, защото ако мускулите не се развият както трябва, то няма да може да лети.
 

С порастването, когато гълъбчетата стават и по подвижни и по-любопитни, вече трябва да помислите за малко повече пространство и за кацалка, на която да могат да се качват скачайки. Така ще избегнете ходенето на птиците в изпражненията по земята и зацапването на перата от опашката и крилата с изпражнения, за което категорично трябва да внимавате да не се случва. Подскоците към и от кацалката ще развиват и мускулите. 

Кацалката не бива да е твърде нависоко. Първоначално 10 см, а след това 15 см са напълно достатъчни като височини. Може да се сложат две кацалки срещуположни на различна височина. Храната и водата трябва да не са под кацалките, защото гълъбчетата ще се изхождат върху тях.     

ОБГРИЖВАНЕ
  
Ако целта е освобождаване на гълъбчето, постарайте се то да не свиква с Вашето присъствие визуално, звуково и като допир, както и да е максимално изолирано от други хора, други животни и дейностите в апартамента. Не трябва да свиква да е непрекъснато в близост, защото трябва да се страхува от тях и да ги избягва в бъдеще, когато ще е свободно. Взимате само когато храните, през останалото време то не трябва да вижда хора в близост до себе си.

Когато човек отглежда гълъбче, за да бъде то освободено и да живее пълноценно, и когато осъзнава своята отговорност, той трябва да забрави за често срещаните прояви на обич от хората към животни - гушкане, галене, говорене. Катерене по главата и раменете на хората, хранене уста в клюн и прочее човешки залитания, са крайно нежелателни и освен че представляват риск за здравето и на двете същества, възпитават гълъбчето по погрешен и вреден за бъдещия му живот начин. 

 

ХИГИЕНА

Хигиената е в пряка връзка със здравето. Уж всички го знаем когато става въпрос за нас хората, но често се неглижира, когато става въпрос за животни. При гълъбите основните болести се пренасят чрез изпражненията и по въздушно-капков път.

Постелята в мястото, където отглеждате гълъбчето или гълъбчетата трябва да се сменя поне веднъж дневно, за да не газят в собствените си изпражнения, да не си мърлят перата в тях и да не ядат семена слепнали с изпражнения.

Всички съдове и инструменти за хранене, които ползвате за гълъбите, трябва да се мият с друга гъба и по възможност не на мивка, в която си миете съдовете за хранене, а например в банята. Добре е често да се дезинфекцира всичко, но не с препарати съдържащи хлор, каквато е белината. 

Гъбата за миене на гълъбските неща стои на различно място, а не до гъбата, с която си миете съдовете. Целта е да се избегне всякакъв контакт на потенциални носители на бактерии и паразити с човешките прибори и съдове, от където лесно ще попаднат в човека.

Птиците се пипат с латексови или нитрилни ръкавици от аптека, които са за еднократна употреба и се хвърлят, не се пазят за следващия път. 

Перата трябва да се пазят чисти. По принцип миене на перата с вода или препарати не се препоръчва и е добре да се избягва, защото ги разрошва и поврежда повърхността им, така че те вече пропускат въздух и това нарушава аеродинамиката в полет. Ако има някакво зацапване с изпражнения и се налага да се замият малко, това трябва да става с топла вода крайно внимателно и "по посока на косъма", без да се разрошва перото.

След края на отглеждането на гълъбчето, всички съдове, които е ползвало е най-добре да се изхвърлят.


      

ЗДРАВЕ

Основният проблем при отглеждане на гълъбче всъщност не е храненето, то е лесната част. Трудната част е здравословното състояние на животното и това че неопитен човек няма очи за симптомите на заболяванията. Изключително редки са случаите, в които безпроблемно се отглежда гълъбче и нищо от заболяванията, които то носи в латентно състояние в организма си, не се прояви от стреса от промяната. Много често те падат от гнездата си точно защото са болни, но човек без опит просто не го осъзнава. Много от хората по принцип смятат, че отглеждането на бебета животни е просто хранене, а това изобщо няма общо с реалността.
 

Гуреливи очи, слепнали с бяла консистенция клепачи, необичайни по форма и цвят изпражнения, налепи в устната кухина, слузести изтечения от клюна... всичко това са не просто някакви неудобства и дребни неразположения за гълъбчето, а симптоми на сериозни животозастрашаващи заболявания, някои от които заразни само за птици, други и за други животни и хора.

Истината е, че човек, който отглежда гълъбче трябва от самото начало да има готовност да е в контакт с ветеринарен лекар, който разбира от лечение на гълъби. Почти сигурно е, че ще се наложи да се консултира не веднъж в хода на растежа на гълъбчето, но трябва да се има предвид, че сериозно лечение се осъществява не по обяснения и по телефона, а с реални прегледи на животното.

Имайте предвид, че при нас натовареността е голяма, не работим като ветеринарен кабинет и нямаме възможност за такъв тип консултации и проследяване на външни пациенти, които не са при нас.

 

ГОТОВНОСТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ


Гълъбчетата започват да подлитват далеч преди готовността си за освобождаване. Не трябва да се подлъгвате по това и да освобождавате още щом започне да подлитва, твърде рано е. Готови са за освобождаване, когато се хранят и пият вода вече напълно самостоятелно и перата са напълно израснали. Дали са израснали перата, можете да започнете да проверявате от време на време, когато другите признаци са на лице. 
 

Докато растат перата, те са в нещо като люспести тръбички, богато кръвоснабдени вътре. Последно израстват маховите (летателните) пера на крилата, а тръбичките им се проверяват от долната страна на самите крила. Изсъхвайки, тръбичките се люспят като пърхот и накрая изчезват. Когато вече са напълно изчезнали дори от маховите пера на крилата, самите пера изсъхват и гълъбчето вече е в състояние да лети пълноценно.

За да може една птица да лети както трябва, тя трябва да има абсолютно целия набор пера и на двете крила. Опашните пера са кормило и дават маневреност. Без някои от тях птицата пак ще може да лети, но не толкова маневрено. Перата на крилата обаче, трябва да ги има в пълен брой и неповредени. За да проверите какво се случва с перата на крилата, трябва да разпънете крилата и да видите дали няма "дупки" от липсващи или повредени пера.  
 

Ако перата за слепнали и мръсни от изпражнения, те няма да изпълняват функцията си правилно. Здрава е птица, която има здраво тяло в добра форма и здрави хубави пера.

Омазнените пера също са проблем, защото са тежки, разрошени, а освен това не осигуряват нормална терморегулация на тялото - когато вали те не предпазват тялото на птицата, мокрят се и горните покривни пера и пухът под тях и птицата не може да лети.

Птиците, които са с доста повредени пера трябва да се изчакат първо да им израснат перата, ако са още растящи и в тръбички, и после да ги сменят, за да бъдат освободени. Процесът на смяна на перата може да се забърза с подходящи добавки за пера.

 

ОСВОБОЖДАВАНЕ 


Добре е освобождаването да стане по плавен начин, без гълъбчето да е в стресови за него ситуация или обстановка. Плавното освобождаване представлява процес, не е еднократен акт. Ако искате да осигурите максимално щадящ за птицата преход от сигурния бебешки живот при Вас, към свободния и в същността си опасен живот, забравете клишето как го хвърляте от ръцете си и то полита волно. Това в повечето случаи осигурява бързата смърт на животно, за което сте положили доста усилия. Уплашената птица е като светофар за хищниците, а и често става жертва на инциденти в средата, в която бива освободена. 


Най-добре е птицата да престои поне 2-3 седмици с клетката или съоръжението, в което я гледате, на мястото където ще я освободите, например на балкона, без да бъде местена. Необходимо е да има време да свикне с всичко навън - гледки, звуци, други птици, които прелитат, метеорологични условия. Необходимо е да има завет и сушина, но тялото трябва да се приспособи към условията като цяло. След като свикне с всичко това, просто отваряте вратичката, оставяте храна пред клетката на пода на балкона, скривате се, за да наблюдавате отдалече дали процесът протича по план и не правите нищо повече. Може да не излезе цял ден. Не го насилвайте, не бъркайте в клетката, не го изваждайте. Трябва да излезе само и не уплашено. Може да се задържи на балкона с дни. В такъв случай, за да храните излизате на балкона с бавни движения, не ръкомахате, не говорите. Оставяте бавно храната на земята и се махате. Ако може да лети, когато е готово, ще си излети и ще се връща да се храни от храната, която е добре да продължите да му оставяте известно време.
 

Постепенно ще се връща все по-рядко. Добре е около седмица след като излети да спрете да оставяте храна за него. Не бива Вашият балкон да се превърне в постоянен източник на храна. Всяко младо диво животно трябва да бъде способно да си намира храна само, а това никога няма да се случи, когато тя му е поднесена на тепсия. Най-доброто, което можете да направите за младото гълъбче, е да го подтикнете към самостоятелност. Въпреки че на Вас Ви се иска да го виждате, то няма тази нужда и това, че не може да се откъсне от човешката среда, единствено може да му навреди.



Текст и снимки: Любомила Кривошиева