Гълъбите са най-често срещаните пострадали животни, на които попадаме в градовете си ние човеците. На мнозина от нас се налага да се изправят пред невъзможността да подминат страдащ гълъб, а от друга страна невъзможността да намерят квалифицирана помощ за него.

Настоящият албум има за цел да ви даде насоки за това как трябва да действате, ако намерите пострадал гълъб, така че да не пострадате вие самите, а и да помогнете на птицата, ако е възможно, не да донавредите с незнанието си.

Първото, което трябва да разберете е, какво не е наред с птицата на пръв поглед. Тя може да е просто още в бебешка възраст, неориентирана и неспособна да се грижи сама за себе си, да е болна, ранена или комбинация от няколко от изброените неща.

1. ВЗИМАНЕ НА ПТИЦАТА

Задължително ползвайте предпазни средства като пипате птицата! Гълъбите са преносители на доста болести, повечето опасни само за птици, но има и такива, които са опасни за хората и техните домашни любимци.

В аптеките се продават латексови ръкавици на бройка. Ако сте човек, който има очи за животните, и предполагате, че вероятно ще се случи да намерите пострадало животно, можете да си имате няколко ръкавици в джоба за всеки случай. Ако нямате ръкавици в момента, дори пликчета да си сложите на ръцете, пак ще ви предпазят.

Ако така или иначе не сте успяли в момента да направите нищо, било е спешно или не сте знаели, след като оставите птицата си облейте ръцете с дезинфектант или спирт.

2. БЪРЗ ПРЕГЛЕД

Понякога проблемът е очевиден, понякога не, и няма такова нещо като "нищо му няма, но не лети". Може повредата да не е външна, може птицата да е със силна вътрешна инфекция, може да е болна от вирусно или бактериологично заболяване.

Ако птицата стои накокошинена и с притворени очи и не обръща внимание на минаващи покрай нея опасности като хора и коли, тя е изключително зле.

Ако очите са с гурели, залепнали, замърсени, това е симптом, външна проява на няколко от тежките заболявания, а не просто "само очичките му сълзят". Ако има бели или жълтеникави налепи вътре в устата, подобни на извара, това е симптом на бактериологична инфекция. Ако птицата е слаба, това също е симптом, че нещо не е наред. При някои от заболяванията птицата се чувства толкова зле, че спира да се храни. Ако главата се върти неестествено, това също е симптом на заболяване.

От изключителна важност е да наблюдавате изпражненията на птицата, те говорят много за здравословното и състояние. Принципно изпражненията при птиците се състоят от бяла и тъмна част. Бялата част е урината, а тъмната същинското изпражнение.

Нормалния цвят на същинските изпражнения на гълъбите е кафяв. Зелен е при стрес или заболяване.

Консистенцията също е много важна. Обръщайте внимание на всичко, свързано с изпражненията. 

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗРАСТТА

Възрастта на гълъба има значение единствено за това дали гълъбът може да се храни сам или е бебе и трябва да се храни на ръка. Бебетата гълъби имат жълт пух по тялото, който постепенно с растежа на перата пада. Последно пада пухът от главата. Когато гълъбчето излита от гнездото, то все още има остатъчни жълти пухчета по главата. 

При вече напълно оперени гълъби възрастта се определя трудно от неопитен човек, но най-общо казано се гледа цвета на восковицата (носната гъба). При младите гълъби тя е тъмна, по-натам започва да изсветлява и да се уголемява, а при възрастните гълъби е бяла.

Полът трудно ще определите, но той така или иначе няма отношение към лечението.

 

4. ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПТИЦАТА

За да бъде транспортирана птицата тя се поставя в кашонче с предварително пробити малки дупки за въздух. Можете да надупчите с химикал и 20-тина дупки с диаметър 5мм са напълно достатъчни.

Като сложите птицата в кашончето сваляте ръкавиците внимателно, без да ги пипате с гола ръка по външната част, с която сте пипали птицата и без да пипате външната страна на кашона с ръкавиците. Целта е външната част на кашона да остане чиста, без материал от птицата, която може и да е заразно болна. С голи ръце без ръкавици затваряте кашона и така вече можете да го носите.

Транспортирането в кашон, освен че е по-безопасно от гледна точка на болестите, също е и за доброто на птицата, защото на тъмно птиците са по-спокойни и не се стресират допълнително.
 

5. НАСТАНЯВАНЕ

Трябва да знаете, че НЯМА приюти за осакатени гълъби в България. Изумително е колко малко хора знаят това. Няма място, където просто да се обадите на някой да поеме грижата и да не се налага да правите Вие нещо.

Относно лечението, добре е то да се осъществява от ветеринарен лекар, който работи с птици и има специализирани знания за тях.   Обичайно е след прегледа при вет и назначаване на лечение, то да се осъществява в домашни условия и птицата да се носи само за контролни прегледи.   

Ако се налага птицата да престои в дома Ви, никога не я пускайте да се разхожда свободно в дома! Задължително трябва да стои изолирана в клетка, транспортна кутия за котка или пригоден кашон, защото ако има заболяване или паразити, тя ще ги разнася по целия дом с краката и изпражненията си. Има голяма вероятност да се заразят не само домашните любимци в дома, но и хората.

От друга страна, дори за самата птица е по-безопасно да не се навира в човешките мебели и предмети, защото тази обстановка е неестествена за дива птица и тя лесно може да пострада по неподозиран от неопитен човек начин.

В кашончето, кутията или транспортната клетка постелете вестник няколко слоя.

6. ХРАНЕНЕ

Когато се наложи да храни гълъб всеки се сеща за "трохичките". Хлябът, обаче, хич не е добра храна за зърноядна птица, каквато е гълъбът. По стечение на обстоятелствата градските гълъби ядат предимно хляб, но плащат за това със здравето си.

За болна птица пълноценната и правилна храна е основата на лечението.

Най-пълноценно би се хранила птицата със специалните зърнени смески за гълъби, които може да се купят от магазин за фуражи или пазарите за животни. В София такъв пазар е Подуене в събота сутрин до 11ч.
 

Можете да приготвите и базова смеска сами. В основата и е пшеницата, а към нея може да прибавите небелен суров слънчоглед (дребен), сухи зърна царевица (дребни), ленено семе, белен овес, фий, рапица, белен ечемик, шафранка, канарено семе, сорго.

Пшеница се продава във всеки хранителен човешки магазин, а ако толкова не ви се занимава да правите смески, можете да вземете зърнена смеска за средни папагали от зоомагазин и да добавите към нея пшеница.

Вода трябва да има птицата на разположение по всяко време. Сменя се с прясна поне веднъж дневно.

Семената се поставят в плитка паничка, защото птицата се храни от земята, по принцип. Ако сложите в дълбока купа или в хранилка, каквито се ползват за пойните птици в клетки, гълъбът може дори да не забележи храната или да не я пипне, защото е на неестествено за него място.

Водата се слага в съд, в който птицата ще може да я вижда, не в чаша. Ако разлива водата често, тогава слагате тежък камък в средата, за да държи купичката и птицата да не може да я мърда.

Ако птицата до такава степен не е виждала семена в града, че не разпознава семената, които и предлагате, като храна, тогава може да смесите семената с малко хляб, така че покрай хляба да кълве и от тях и така постепенно да ги възприеме като храна.

В тежки случаи, когато птицата не се храни сама, трябва да я храните на ръка като бебе. Захранването става постепенно, не отведнъж, защото слаба и изтощена птица може да умре от шоково натъпкване с храна. Използва се каша, с която се хранят бебетата гълъби или накиснати в топла вода зърна пшеница. Можете да видите как става храненето с каша в албума за хранене на бебе гълъб. Храненето става със спринцовка. Ако ползвате зърна пшеница, може да ползвате спринцовка или на ръка да пъхате в гушата зърната едно по едно.
 

7. ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Лекарската помощ за гълъб е огромен проблем, главно поради факта, че малцина са лекарите, които разбират от птици и могат да помогнат.

В София има 2-3 кабинета, към които можете да се обърнете за помощ за гълъб. От изключителна важност е, когато става въпрос за птица, прегледът и диагностицирането да се извършат от лекар, който има необходимата специализация за птици - птиците са специфични, а общопрактикуващите ветеринарни лекари не учат специализирано за птици в основното си обучение. 
 

За жалост в другите градове е много трудно да се намери вет, който да разбира от птици.
 

8. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕВЕНТУАЛНО ЛЕЧЕНИЕ

Ако птицата е с фрактура на крило или крак, от изключителна важност е правилната превръзка, както и приема на антибиотик. Винаги записвайте какъв антибиотик е изписан от лекаря, защото е несериозно да потърсиш второ мнение и като те попитат "Какъв антибиотик е даван?" да отговориш "Ами някакъв жълт". Важно е лечение да се проследява и да се знае кое лекарствно е подействало и кое не.

За птиците има специфични дозировки, така че ветеринарният лекар трябва да се съобрази с това. Често самите лекари не го знаят. Антибиотик се дава няколко дни поред, не само при първоначалния преглед. Колко точно дни, зависи от вида антибиотик, както и от състоянието на птицата.
 

Много е важно да се следи дали превръзката не е твърде стегната и дали не спира кръвообращението на крака.

Важно е при поставяне на шина да се прецени коя част точно да се шинира и дали да не се остави отвор в шината за ежедневна обработка ако има открита рана.

Ако превръзката изисква бинт през тялото, важно е той да не пречи на птицата да диша, както и да не пречи на краката да се движат. Превръзката се преценява за всеки пациент поотделно, но каквато и превръзка да се направи, крилото или кракът трябва да стоят в естествена позиция, сравнено със здравите крило или крак. В никакъв случай не се поставят шини, с които крилото стърчи настрани.

Също трябва да се има предвид, че ставите на птиците бързо анкилозират (вдървяват се) ако не се движат. Ставите трябва да са доколкото е възможно извън превръзката, както и превръзката да не е много стегната, за да позволява поне малко да се движат. Не е добра идея повече от 10 дни става на крило да стои превързана. Ако се налага, тогава превръзката се маха за малко, после пак се слага и така през известно време, колкото все пак да има някакво движение.
 

Ако птицата е в много лошо състояние или е бебе, добре е да топлите допълнително изтощения или бебешки организъм. Напълнете бутилка с много гореща вода, увийте я в кърпа и поставете в клетката/кутията. Като изстине сменяте. Може да ползвате и термофор или ел.възглавничка, но ел.възглавничките понякога прекомерно греят и трябва много да внимавате да не прегреете птицата. Ако ползвате електрическа възглавница, поставете я под дъното на кутията/клетката, но даже не под цялото дъно, а под половината, така че да има хладна част и птицата да се измести ако стане твърде горещо. Включете на ниска степен. Може докато се загрее възглавничката да сложите и бутилка с гореща вода вътре, а като загрее да махнете бутилката.
 

9. ХИГИЕНА И ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Птицата се пипа само с латексови ръкавици за еднократна употреба от аптека.

Приборите, с които обслужвате птицата - купички, спринцовки, лъжички и др., трябва да са само нейни. Не ги ползвайте за нищо друго, не ги оставяйте при своите прибори на кухненския плот, не ги оставяйте в мивката при съдовете си. След приключване на ползването им за птицата, те се изхвърлят.

Ако имате два гълъба едновременно, най-добре е да стоят разделени и да имат различни прибори, както и да не ги пипате с едни и същи ръкавици.

Постелката от вестници в кутията, кашончето или транспортната клетка се сменя всеки ден с нова.
 

10.ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ОТГЛЕДАН ИЛИ ИЗЛЕКУВАН ГЪЛЪБ

Начинът на освобождаване зависи от възрастта на гълъба и от това колко време е престоял на лечение.

Ако гълъбът е възрастен, просто слизате пред блока, носейки го в кашонче. Приближавате се до някое ято с гълъби, докато ядат на земята (може предварително да нахвърляте суров небелен слънчоглед на мястото, за да дойдат да ядат). Приближавате се, но не твърде много, за да не ги уплашите, клякате и поставяте кашончето на земята. Бавничко и спокойно отваряте кутията/кашончето, без да ръкомахате и без да правите много шум, за да не уплашите ятото, и накланяте кашончето с отвора към ятото, да ги вижда гълъбът. Не го изтръсквате отвътре, не го побутвате да излезе. Стоите клекнал и чакате кога той сам ще излезе. Като тръгне може бавно и внимателно да се отместите назад и да се изправите когато той се отдалечи от Вас. За да освободите по този начин обаче, трябва да сте сигурни, че може да лети, защото някои заболявания, например салмонелозата, ако не са лекувани, се отразяват на възможността да ходене или летене. 

Ако гълъбът е бебе, отгледано от Вас, освобождаването става по много по-щадящ и плавен начин. Клетката, в която е стояло гълъбчето, трябва да престои известно време на балкона, от който ще се освободи (поне 2 седмици). То трябва да вижда околната среда, да свикне с гледката и звуците отвън. После един ден вратичката се отваря и се застопорява в отворено положение. Гълъбчето ще излезе когато е готово, не го насилвайте. Може първия ден да не се престраши да излезе изобщо. После ще излиза за по малко и ще се връща или ще стои върху клетката. Вие продължавате да оставяте храна както винаги сте правили. То може да си излита на кратки разстояния и да се връща да се храни при познатата клетка и познатия балкон. Ако бъде стреснато и се уплаши още при излизането и излети внезапно, няма да се връща да се храни и адаптирането му в свободния свят ще е по-рисково. Плавното освобождаване е най-щадящият птицата начин.

Ако нямате възможност да направите плавно освобождаване, освободете според указанията за освобождаване на възрастен гълъб, чрез присъединяване към ято.   

Освобождаване от ръце, което е най-радващо за хората, прибиращи гълъби, защото им дава чувството, че "с ръцете си са излекували птица", не е желателно и е плашещо и неестествено за птица, като цяло.