Таралежите много отдавна са неизменна част от градския пейзаж, но понеже са нощно активни животни, доста хора дори не подозират за съществуването им в града и се изумяват, когато срещнат таралеж.

За таралежите, както и за другите диваци, населяващи града, той е и благословия и проклятие. От една страна, в града липсват обичайните хищници, за които таралежът е храна в природата, и това позволява доста добро нарастване на числеността на вида. От друга страна, в града има опасности, които липсват в дивото - концентрация на автомобили и улици, поради което таралежите често пострадват, всевъзможни боклуци и достъп до човешка храна, която е изключително вредна за таралежите. 

Хората, които обичат таралежи, често си позволяват да ги преместват на вилата или в гората, поради своето убеждение, че градът не е подходящо за таралежи място. В порив да им помогнат, човеците доста често оставят малки ежета без майките им, защото таралежът, който преместват, дори не знаят дали е мъжки или женски. 

Лесния достъп до гнездата на таралежите пък, обрича много бебета ежета на нагушкване и пленяване, което и в двата случая най-често води до бързата им смърт. Ако майката таралеж завари гнездото променено и пипано или малките опипани с миризма от друго същество, най-често тя изяжда малките си или просто ги изоставя. Гнездата са в тревни площи, много често дворове на детски градини. Ако забележите такова гнездо, добре би било да оградите мястото и да сложите предупредителни знаци там да не се пипа и да не се коси тревата. Само така можете да им помогнете реално.

Косенето с тримери се нарежда сред основните причини за тежки травми на таралежите в града. Таралежите спят дълбоко и доста често не се отместват при приближаването на шума от тримерите към тях. В резултат на това те буквално биват посечени и получават смъртоносни дълбоки рани. 

Пръскането на тревните площи с препарати против кърлежи също е сред основните опасности. Таралежите биват напръскани докато спят в тревата и отровата прониква през кожата, а ако не поемат отровата по този начин, я поемат вътрешно, като ядат напръсканите бръмбари.

Автор на текста: Любомила Кривошиева