ДИВИНИ < НАЗАД

Дивите Животни / The Wild Animals

3d  · 

Честита Първа пролет и дано тя ни донесе добра година, с осмисляне на много от нещата, които вършим като човеци на планетата Земя

След странната зима, пролетта все пак иде. Някои щъркели ще я посрещнат тук, защото не са си тръгвали, а други вече започват да се връщат - първо мъжките, които започват да оправят гнездата, известно време след тях ще дойдат и женските.

Всички знаем поверието, че при първо виждане на щъркел трябва да закачим мартеницата си на дърво или да я оставим под камък, тоест всеки момент на нас ще ни се наложи да свалим мартениците, защото вероятността да видим щъркел тази година се приближава.

Дали обаче не е време да преосмислим традициите в светлината на това, че знанията на човечеството за живия свят са се обогатили от времето, когато традициите са били положени? Има и още нещо - купищата боклуци, безумните тонове боклуци, които ние хората едва в последните години започнахме да отчитаме като сериозен фактор за оцеляването на живия свят и на цялата планета Земя.

На това интересно видео от София виждате как катерица събира мартеници, закачени на дърво. То е заснето далеч преди 1-ви март, а катерицата събира мартеници стояли там поне от предишния март. Тя е женска, подготвя гнездото си за да роди, а в мартениците е видяла мек гнездови материал за постелята на гнездото.

Закачените по дърветата мартеници за жалост са доста примамливи за животните, които с охота ги ползват за гнездови материал. Звучи миловидно, обаче малките в гнездата често си оплитат краката в тези връвчици, докато се движат вътре. Малките растат, крачетата нарастват и оплетените кончета се впиват в тъканите. Резултатът понякога е под формата на изсъхнали крайници, защото впитите конци са спряли кръвообращението им. Проблемът е сериозен, а решението му сме ние хората.

Завързаните на стволовете на дърветата мартеници постепенно ги прерязват, докато стволът нараства. Зловещо затруднение на циркулацията на вещества в кората на дървото. Дори на тънко клонче да завържете, то също ще нарастне след време и ще бъде прерязано.

Голяма част от мартениците съдържат пластмаса и метал и не се разграждат с години, а после имаме микропластмаса в почвата и тровим с нея земята си. Някой ще мръдне камъка и синигерче ще види в кончето подходящ гнездови материал и ето го отпечатъкът на човека върху конкретния живот.

Дори мартениците ни да са от естествени материали, далеч по-читаво решение е да се рециклират, да се използват за друго или просто да се запазят за следващата година.

Да се покажем разумни, пораснали и помъдряли хора и да възпитаваме децата си в светлината на новите знания за света и отпечатъка ни като човеци върху него. Светът сме го променили по много зловещ за природата начин и е редно поне за част от нещата да преосмислим отношението и поведението си.

Генерално решение на вече съществуващите проблеми с отпадъците все още не е намерено, а животни страдат и умират мъчително всеки ден, в резултат от нашите минали действия. Нека поне добавяме колкото се може по-малко към този проблем.

*

Благодарим на автора Кирил Миленов за предоставения нагледен материал!