ДИВИНИ < НАЗАД

Случва се често. Човек намира паднало от гнездо пиле и се чувства въодушевен, че ще го спаси. В другият възможен сценарий се въодушевява да е един от онези митични хора, наречени соколари, на които птицата им стои на ръката, слуша и изпълнява командите им.

Каквато и да е мотивацията на тези хора, те въобще нямат представа с какво се захващат и въобще нямат представа, че нямат необходимите знания, за да изпълнят замисъла си. Разбира се, не страдат те, докато замисълът се осъществява. Животното, плод на този замисъл, осъществен с много любов и възхищение от дивата прелест, накрая не става за нищо...

Обикновено тези, имали нещастието да попаднат при любящ човек същества, биват хранени с неправилна храна, защото човекът е чул-недочул, прочел-недопрочел, питал по някакви форуми и съветван от други "разбирачи" как да се грижи "както трябва". Ако е хищно птичето, дава "някакво месо там", защото така е чул че се прави. Ако е от малките зърноядни и насекомоядни птички, "трохички" разбира се. Ако е от врановите, гранули за кучета и котки и "всичко е наред", разбира се. Резултатът е една увредена цялостно птица - нито перата са здрави и хубави, нито тялото е здраво, нито поведението е каквото би било на здрава психически и физически птица...

Обикновено човекът не търси съвет от когото трябва, а такива като нас, които работят с диви животини, го намират по заобиколни пътища и се опитват да му дадат съвет как е редно да постъпи, но чуват "то е член на семейството", "аз си го обичам" и "няма да ви дам да ми го вземете, аз си го гледам с много любов"... И така, докато човекът "обича", обекта на любовта му гасне бавно и мъчително докато умре или бъде "освободен". Има нещо много сбъркано в това, в тази така наречена любов, в това собственическо отношение...

Много често такива животни после биват "освободени" и човекът се тупа в гърдите, че е "спасил" диво животинче, без да знае, че то загива в природата, неспособно да лети и да се храни, или бива намерено от друг човек, защото е безпомощно и неориентирано.

Примери за такива отгледани и унищожени от "любов" животни, в нашата практика има много, те съвсем не са изолирано явление.

Керкенезът Обич е поредният такъв, попаднал при нас, със сигурност гледан от човек много дълго време. Какво виждаме ние поглеждайки тази птица? Ето какво:

- унищожени опърпани пера от неподходяща клетка
- мазни пера от неподходяща храна
- тлъстини по тялото пак от неподходяща храна
- счупен клюн, с който трудно се храни
- обезцветени крака, вследствие на непълноценна храна и липса на витамини в нея и вероятна липса на пряка слънчева светлина

Керкенезът Обич е намерен безпомощен на полето и според думите на човека, който го е намерил, прелитал 2-3 метра ниско и задъхан кацал пак. Той не може да лети с тези опърпани пера и това затлъстяло тяло. Не може да си хваща храна, а и да намери нещо не може да го яде със счупения клюн.

Как се е озовал на полето този гледан вероятно с много обич сокол, не знаем. Вероятно вече е омръзнал на човека, който го е гледал или оптимистично настроен го е "освободил" точно в най-суровия сезон. Може и да е намерил начин да избяга...

Той е един от малцината, които ще получат помощ. В огромната си част тези птици, бледи сенки на дивите си събратя, умират бавно и мъчително, радвайки с уродливото си опърпано тяло окото на техния "обичвач"...

Ако намерите диво животно, което се нуждае от помощ или доотглеждане, моля търсете помощ веднага, не се изживявайте като спасители на гърба на животното!

Ако разполагате с информация за човек, който гледа в дома си диво животно, моля подайте сигнал в Регионална инспекция за околна среда и води по местонахождение на животното или на нас Дивите Животни.

Не изтезавайте животно с любовта и възхищението си! Постъпвайте отговорно и с уважение не само към самия живот, а и към качеството на живот!

Автор: Любомила Кривошиева

***
За Обич, който ще престои дълго при нас, и за другите като него можете да ни помогнете чрез SMS с текст DMS DIVITE на номер 17 777 или по един от следните начини: http://wildanimals.bg/donation/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0